Петко Каравелово е село в Северна България. То се намира в община Полски Тръмбеш, Област Велико Търново.
Селото е разположено в долината на река Янтра на 8 км. южно от общинския център Полски Тръмбеш и на 30 км. северно от областния център Велико Търново. През селото преминава главния път от Велико Търново за Русе и ж.п. линията от Горна Оряховица за Русе. На север на 5 км. е село Раданово, на юг на 3 км. е с. Куцина, на изток на 12 км. — с. Стрелец и на запад на 5 км. — с. Полски Сеновец. На север и юг теренът е равнинен, а на изток и запад хълмист.
В миналото селото е било турско селище известно като Одаите. Разположено на важния за търговските кервани път от гр. Габрово и гр. Велико Търново за гр. Свищов и гр. Русе в селото са съществивали няколко хана (гостоприемници). Оттук идва и името на селото, от турската дума одая - стая, гостоприемница. Ханджийството процъфтява и след Освобождението. Преустановява се след откриването на ж.п. линията Русе-Горна Оряховица. От другата страна на р. Янтра в местностите "Мечи дол" и "Граматика" са съществували български селища, а между тях в местността известна сега като "Манастир тепе" е имало манастир или параклис. Какво е станало с тези селища не се знае, тъй като по време на Освобождението вече не са съществували и в днешно време се проучват само от иманярите.
По време на Освобождението по-голямата част от турското население заминава с отстъпващите турски войски и след подписването на мирния договор с Турция се завръщат и започват да разпродават имотите си. От този период започва заселването на българи в селото. Първите заселници са били от съседното с. Полски Сеновец, а след това и от селата Михалци, Дичин, Ресен, Сергювци (сега част от с. Първомайци, общ. Г. Оряховица), Вишовград и няколко семейства балканджии. Спрямо съседните села селото е минавало за бедно. За да се преодолее нуждата от земя се е прибягнало до изкореняване на гори по източния бряг на р. Янтра. Главен поминък на населението били земеделието и скотовъдството. Повече от половината имоти на селото са се намирали на изток от р. Янтра, което наложило през 1926 - 1928 г. да се построи каменен мост над реката. През януари 1943 г. селото се преименува на Петко Каравелово, през 1951 г. на Сашево, през 1992 г. отново на Петко Каравелово.
Изповядваните религии в селото са православие и ислям.
През 1893 г. се открива начално училище състоящо се от две класни и една учителска стая. През 1921-1922 г. се открива прогимназия от 1, 2, и 3 клас. Настаняванета на прогимназията става в съществуващия край селото хан. През периода 23.04.1929 - 25.12.1930 г. е построена нова училищна сграда с осем класни стаи. През периода 1959 - 1961 г. се извършва разширение на училището и се открива 8 клас. През 1963 г. е построена и Политехническа работилница към училището. Същото носи името на Васил Левски.
През 1925 г. съществуващата ж.п. спирка прераства в ж.п. гара, носеща името на Петко Каравелов.
На 04.12.1926 г. се основава читалище "Постоянство".
През 1939 г. е открита детска градина с една група деца.
През 1945 г. е електрифицирано селото.
През 1946 г. е основан физкултурен колектив с единствена дисциплина футбол, като по-късно се включват и дисциплините борба, волейбол и лека атлетика.
През 1949 г. е закупен прожекционен апарат и открит киносалон носещ името на Никола Йонков Вапцаров.
През есента на 1949 г. е открита пощенска станция в селото.
През 1954 г. се завършва сградата на здравната служба, която е открита през 1954 г.
Съборът на селото е в края на октомври (18 или 19 октомври), когато е празникът на църквата "Свети Иван Рилски"
Сред почитаните празници са Коледа,Великден,Гергьовден и Тодоровден.